Рила, Средна гора и Родопите са трите планини, между които се помещава пазарджишкото село Голямо Белово. То се намира в Южна България и има планинско – равнинен релеф, което дава основание да го определим и като смесен. Въпреки че няма находища на полезни изкопаеми като въглища, метали и руди, все пак е важно за географското му значение да се отбележи факта, че през него минава малката по размери река Яденица. Кафяви горски и канелени горски са основните разновидности на почвите в района, но около реката те са от типа алувиални. От гледна точка на растителността, има главно широколистни и иглолистни храсти и дървета. Могат да се видят ела, бор, бук шипка и някои други, а така също има представители на определени животински видове. Предимно насекомите и птиците преобладават, но има и някои видове бозайници. Мечките и вълците, които живеят по-високите места в планината, се считат като защитени и поради това изключително ценни видове.
Преди да получи днешното си име Голямо Белово, населеното място се нарича Белово. Неговото създаване може да се отнесе към славянската епоха, като името му е в смисъл на хубаво и благодатно за живот място. Името от гръцки произход Левке, което за определен период получава селото, е свързано най-вече с построяването на манастира. Но за щастие българското и по-добре звучащо Белово се завръща веднага след като страната ни се освобождава от робството на византийците. Дори и по време на османското нашествие местните власти не посягат на името му. Но за сметка на това няма как да се отрече, че точно под наименованието Левке населеното място бележи своя апогей в културно и всякакво друго отношение. Следователно този богат период трябва да се отнесе към епохата на Средновековието, когато то е било разположено на връх Свети Спас. Общата площ, която селото заема, е близо осемдесет декара, а през 813-та година по време на властването на кан Крум, селото се включва официално към пределите на държавата. Беловската хроника е може би най-автентичният исторически ръкопис, посветен на населеното място и по-конкретно за насилията, които вършат турците по време на нашествието и потурчването на местното население.
Голямо Белово се нарича още и Голямо Бельово, като това си име всъщност запазва чак до 1966-та година. Местното население има репутацията като изключително активно и действено по време на национално – освободителните борби. В днешното читалище Васил Левски основава таен революционен комитет, а самата читалищна институция днес носи името на друг виден български борец и възрожденец – Тодор Каблешков. Много интересна е подробността, свързана с четата на Георги Бенковски, известна като Хвърковата чета. В нейните редици има една единствена жена, която е родом от селото и се казва Мария Сутич. Официално населеното място постига освобождението от турците на 14-ти януари 1878-ма година, а десет дни по-рано е освободена и столицата София. Когато през 1912-та година избухва Балканската война, в бойните редици от селото се включват шестима души и влизат в състава на прочутото Македоно – одринско опълчение, превърнало се в символна единица за този период от историята на страната.
